отрова

Речник на българския език

отро̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отро̀ви, ж.
1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова.
2. Прен. Язвителност, злоба, злобен присмех. В думите му имаше много отрова.
3. Прен. Това, което влияе отрицателно върху човешката нравственост, върху разума.

Грешни изписвания (3)

  • отровъ
  • утрова
  • утровъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ро-ва
членувано от-ро-ва-та
мн.ч. от-ро-ви
членувано от-ро-ви-те
звателна форма