отрови

Речник на българския език

1. отрови — мн. ч.

отрови е производна форма на отрова (мн. ч.).

2. отрови — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отрови е производна форма на отровя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. отрови — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отрови е производна форма на отровя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. отрови — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отрови е производна форма на отровя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. отрови — повелително наклонение, ед. ч.

отрови е производна форма на отровя (повелително наклонение, ед. ч.).