отрезвя

Речник на българския език

1. отрезвя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

отрезвѝш, мин. св. отрезвѝх, мин. прич. отрезвѝл, св.вж. [[отрезвявам 2 ._

Грешни изписвания (8)

  • отрезвйа
  • отрезвйъ
  • отризвйа
  • отризвйъ
  • утрезвйа
  • утрезвйъ
  • утризвйа
  • утризвйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-рез-вя от-рез-вим
2 лице от-рез-виш от-рез-ви-те
3 лице от-рез-ви от-рез-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-рез-вих от-рез-вих-ме
2 лице от-рез-ви от-рез-вих-те
3 лице от-рез-ви от-рез-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-рез-вях от-рез-вях-ме
2 лице от-рез-ве-ше от-рез-вях-те
3 лице от-рез-ве-ше от-рез-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрезвил съм отрезвила съм отрезвило съм отрезвили сме
2 лице отрезвил си отрезвила си отрезвило си отрезвили сте
3 лице отрезвил е отрезвила е отрезвило е отрезвили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отрезвил бях отрезвила бях отрезвило бяхме отрезвили
2 лице беше отрезвил беше отрезвила беше отрезвило бяхте отрезвили
3 лице беше отрезвил беше отрезвила беше отрезвило бяха отрезвили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отрезвя ще отрезвим
2 лице ще отрезвиш ще отрезвите
3 лице ще отрезви ще отрезвят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отрезвил ще съм отрезвила ще съм отрезвило ще сме отрезвили
2 лице ще си отрезвил ще си отрезвила ще си отрезвило ще сте отрезвили
3 лице ще е отрезвил ще е отрезвила ще е отрезвило ще са отрезвили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отрезвя щяхме да отрезвим
2 лице щеше да отрезвиш щяхте да отрезвите
3 лице щеше да отрезви щяха да отрезвят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отрезвил щях да съм отрезвила щях да съм отрезвило щяхме да сме отрезвили
2 лице щеше да си отрезвил щеше да си отрезвила щеше да си отрезвило щяхте да сте отрезвили
3 лице щеше да е отрезвил щеше да е отрезвила щеше да е отрезвило щяха да са отрезвили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрезвял съм отрезвяла съм отрезвяло съм отрезвели сме
2 лице отрезвял си отрезвяла си отрезвяло си отрезвели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрезвил съм отрезвила съм отрезвило съм отрезвили сме
2 лице отрезвил си отрезвила си отрезвило си отрезвили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отрезвил била съм отрезвила било съм отрезвило били сме отрезвили
2 лице бил си отрезвил била си отрезвила било си отрезвило били сте отрезвили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отрезвя щяла съм да отрезвя щяло съм да отрезвя щели сме да отрезвим
2 лице щял си да отрезвиш щяла си да отрезвиш щяло си да отрезвиш щели сте да отрезвите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отрезвил щяла съм да съм отрезвила щяло съм да съм отрезвило щели сме да сме отрезвили
2 лице щял си да си отрезвил щяла си да си отрезвила щяло си да си отрезвило щели сте да сте отрезвили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отрезвил бих отрезвила бих отрезвило бихме отрезвили
2 лице би отрезвил би отрезвила би отрезвило бихте отрезвили
3 лице би отрезвил би отрезвила би отрезвило биха отрезвили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-рез-ви от-рез-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-рез-вен
непълен член от-рез-ве-ния
пълен член от-рез-ве-ни-ят
женски род от-рез-ве-на
членувано от-рез-ве-на-та
среден род от-рез-ве-но
членувано от-рез-ве-но-то
множествено число от-рез-ве-ни
членувано от-рез-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-рез-вил
непълен член от-рез-ви-лия
пълен член от-рез-ви-ли-ят
женски род от-рез-ви-ла
членувано от-рез-ви-ла-та
среден род от-рез-ви-ло
членувано от-рез-ви-ло-то
множествено число от-рез-ви-ли
членувано от-рез-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-рез-вял
женски род от-рез-вя-ла
среден род от-рез-вя-ло
множествено число от-рез-ве-ли

2. отрезвя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отрезвя е производна форма на отрезвея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отрезвя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отрезвя е производна форма на отрезвея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).