отрезвяло

Речник на българския език

1. отрезвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрезвяло е производна форма на отрезвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрезвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отрезвяло е производна форма на отрезвя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. отрезвяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрезвяло е производна форма на отрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. отрезвяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отрезвяло е производна форма на отрезвея (мин. деят. св. прич. ср. р.).