отрезвял е

Речник на българския език

1. отрезвял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрезвял е е производна форма на отрезвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отрезвял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрезвял е е производна форма на отрезвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отрезвял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрезвял е е производна форма на отрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).