отпътувам

Речник на българския език

отпъту̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отпатувам
  • отпатувъм
  • отпътувъм
  • утпатувам
  • утпатувъм
  • утпътувам
  • утпътувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-пъ-ту-вам от-пъ-ту-ва-ме
2 лице от-пъ-ту-ваш от-пъ-ту-ва-те
3 лице от-пъ-ту-ва от-пъ-ту-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-пъ-ту-вах от-пъ-ту-вах-ме
2 лице от-пъ-ту-ва от-пъ-ту-вах-те
3 лице от-пъ-ту-ва от-пъ-ту-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-пъ-ту-вах от-пъ-ту-вах-ме
2 лице от-пъ-ту-ва-ше от-пъ-ту-вах-те
3 лице от-пъ-ту-ва-ше от-пъ-ту-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпътувал съм отпътувала съм отпътувало съм отпътували сме
2 лице отпътувал си отпътувала си отпътувало си отпътували сте
3 лице отпътувал е отпътувала е отпътувало е отпътували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отпътувал бях отпътувала бях отпътувало бяхме отпътували
2 лице беше отпътувал беше отпътувала беше отпътувало бяхте отпътували
3 лице беше отпътувал беше отпътувала беше отпътувало бяха отпътували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отпътувам ще отпътуваме
2 лице ще отпътуваш ще отпътувате
3 лице ще отпътува ще отпътуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отпътувал ще съм отпътувала ще съм отпътувало ще сме отпътували
2 лице ще си отпътувал ще си отпътувала ще си отпътувало ще сте отпътували
3 лице ще е отпътувал ще е отпътувала ще е отпътувало ще са отпътували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отпътувам щяхме да отпътуваме
2 лице щеше да отпътуваш щяхте да отпътувате
3 лице щеше да отпътува щяха да отпътуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отпътувал щях да съм отпътувала щях да съм отпътувало щяхме да сме отпътували
2 лице щеше да си отпътувал щеше да си отпътувала щеше да си отпътувало щяхте да сте отпътували
3 лице щеше да е отпътувал щеше да е отпътувала щеше да е отпътувало щяха да са отпътували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпътувал съм отпътувала съм отпътувало съм отпътували сме
2 лице отпътувал си отпътувала си отпътувало си отпътували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпътувал съм отпътувала съм отпътувало съм отпътували сме
2 лице отпътувал си отпътувала си отпътувало си отпътували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отпътувал била съм отпътувала било съм отпътувало били сме отпътували
2 лице бил си отпътувал била си отпътувала било си отпътувало били сте отпътували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отпътувам щяла съм да отпътувам щяло съм да отпътувам щели сме да отпътуваме
2 лице щял си да отпътуваш щяла си да отпътуваш щяло си да отпътуваш щели сте да отпътувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отпътувал щяла съм да съм отпътувала щяло съм да съм отпътувало щели сме да сме отпътували
2 лице щял си да си отпътувал щяла си да си отпътувала щяло си да си отпътувало щели сте да сте отпътували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отпътувал бих отпътувала бих отпътувало бихме отпътували
2 лице би отпътувал би отпътувала би отпътувало бихте отпътували
3 лице би отпътувал би отпътувала би отпътувало биха отпътували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-пъ-ту-вай от-пъ-ту-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-пъ-ту-вал
непълен член от-пъ-ту-ва-лия
пълен член от-пъ-ту-ва-ли-ят
женски род от-пъ-ту-ва-ла
членувано от-пъ-ту-ва-ла-та
среден род от-пъ-ту-ва-ло
членувано от-пъ-ту-ва-ло-то
множествено число от-пъ-ту-ва-ли
членувано от-пъ-ту-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-пъ-ту-вал
женски род от-пъ-ту-ва-ла
среден род от-пъ-ту-ва-ло
множествено число от-пъ-ту-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-пъ-ту-ващ
непълен член от-пъ-ту-ва-щия
пълен член от-пъ-ту-ва-щи-ят
женски род от-пъ-ту-ва-ща
членувано от-пъ-ту-ва-ща-та
среден род от-пъ-ту-ва-що
членувано от-пъ-ту-ва-що-то
множествено число от-пъ-ту-ва-щи
членувано от-пъ-ту-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-пъ-ту-вай-ки