отпътува

Речник на българския език

1. отпътува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отпътува е производна форма на отпътувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отпътува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отпътува е производна форма на отпътувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отпътува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отпътува е производна форма на отпътувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).