отпътувала

Речник на българския език

1. отпътувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпътувала е производна форма на отпътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпътувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпътувала е производна форма на отпътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отпътувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпътувала е производна форма на отпътувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отпътувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отпътувала е производна форма на отпътувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).