отпътувал си

Речник на българския език

1. отпътувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпътувал си е производна форма на отпътувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отпътувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпътувал си е производна форма на отпътувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отпътувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпътувал си е производна форма на отпътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).