откъс

Речник на българския език

о̀ткъс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀ткъси, (два) о̀ткъса, м. Част от литературна, филмова или музикална творба, отделена от цялото. В учебника са поместени няколко откъса от негови разкази.

Грешни изписвания (1)

  • откас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-къс
непълен член от-къ-са
пълен член от-къ-сът
мн.ч. от-къ-си
членувано от-къ-си-те
бройна форма от-къ-са
звателна форма