извадка

Речник на българския език

изва̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изва̀дки, ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки.

Грешни изписвания (7)

  • езвадка
  • езвадкъ
  • езватка
  • езваткъ
  • извадкъ
  • изватка
  • изваткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-вад-ка
членувано из-вад-ка-та
мн.ч. из-вад-ки
членувано из-вад-ки-те
звателна форма