отвън

Речник на българския език

отвъ̀н наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум.
2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън.
3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят ѝ.

Грешни изписвания (1)

  • утвън