отвара

Речник на българския език

отва̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отва̀ри, ж. Течност, в която са варени билки или друго нещо. Оризова отвара.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отваръ
  • утвара
  • утваръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ва-ра
членувано от-ва-ра-та
мн.ч. от-ва-ри
членувано от-ва-ри-те
звателна форма