извара

Речник на българския език

изва̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Млечен продукт, получен при варене на суроватка или при пресичане на мляко. Баница с извара.

Грешни изписвания (3)

  • езвара
  • езваръ
  • изваръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ва-ра
членувано из-ва-ра-та
мн.ч. из-ва-ри
членувано из-ва-ри-те
звателна форма