запарка

Речник на българския език

запа̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. запа̀рки, ж. Извлек от билка, чай и под., приготвен чрез запарване.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • запаркъ
  • зъпарка
  • зъпаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пар-ка
членувано за-пар-ка-та
мн.ч. за-пар-ки
членувано за-пар-ки-те
звателна форма