осмеля се

Речник на българския език

осмеля̀ се непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

осмелѝш се, мин. св. осмелѝх се, мин. прич. осмелѝл се, св.вж. осмелявам се.

Грешни изписвания (7)

  • осмеля си
  • осмиля се
  • осмиля си
  • усмеля се
  • усмеля си
  • усмиля се
  • усмиля си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ос-ме-ля ос-ме-лим
2 лице ос-ме-лиш ос-ме-ли-те
3 лице ос-ме-ли ос-ме-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ос-ме-лих ос-ме-лих-ме
2 лице ос-ме-ли ос-ме-лих-те
3 лице ос-ме-ли ос-ме-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ос-ме-лях ос-ме-лях-ме
2 лице ос-ме-ле-ше ос-ме-лях-те
3 лице ос-ме-ле-ше ос-ме-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осмелил съм осмелила съм осмелило съм осмелили сме
2 лице осмелил си осмелила си осмелило си осмелили сте
3 лице осмелил е осмелила е осмелило е осмелили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осмелил бях осмелила бях осмелило бяхме осмелили
2 лице беше осмелил беше осмелила беше осмелило бяхте осмелили
3 лице беше осмелил беше осмелила беше осмелило бяха осмелили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще осмеля ще осмелим
2 лице ще осмелиш ще осмелите
3 лице ще осмели ще осмелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осмелил ще съм осмелила ще съм осмелило ще сме осмелили
2 лице ще си осмелил ще си осмелила ще си осмелило ще сте осмелили
3 лице ще е осмелил ще е осмелила ще е осмелило ще са осмелили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да осмеля щяхме да осмелим
2 лице щеше да осмелиш щяхте да осмелите
3 лице щеше да осмели щяха да осмелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осмелил щях да съм осмелила щях да съм осмелило щяхме да сме осмелили
2 лице щеше да си осмелил щеше да си осмелила щеше да си осмелило щяхте да сте осмелили
3 лице щеше да е осмелил щеше да е осмелила щеше да е осмелило щяха да са осмелили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осмелял съм осмеляла съм осмеляло съм осмелели сме
2 лице осмелял си осмеляла си осмеляло си осмелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осмелил съм осмелила съм осмелило съм осмелили сме
2 лице осмелил си осмелила си осмелило си осмелили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осмелил била съм осмелила било съм осмелило били сме осмелили
2 лице бил си осмелил била си осмелила било си осмелило били сте осмелили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осмеля щяла съм да осмеля щяло съм да осмеля щели сме да осмелим
2 лице щял си да осмелиш щяла си да осмелиш щяло си да осмелиш щели сте да осмелите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осмелил щяла съм да съм осмелила щяло съм да съм осмелило щели сме да сме осмелили
2 лице щял си да си осмелил щяла си да си осмелила щяло си да си осмелило щели сте да сте осмелили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осмелил бих осмелила бих осмелило бихме осмелили
2 лице би осмелил би осмелила би осмелило бихте осмелили
3 лице би осмелил би осмелила би осмелило биха осмелили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ос-ме-ли ос-ме-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-ме-лил
непълен член ос-ме-ли-лия
пълен член ос-ме-ли-ли-ят
женски род ос-ме-ли-ла
членувано ос-ме-ли-ла-та
среден род ос-ме-ли-ло
членувано ос-ме-ли-ло-то
множествено число ос-ме-ли-ли
членувано ос-ме-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-ме-лял
женски род ос-ме-ля-ла
среден род ос-ме-ля-ло
множествено число ос-ме-ле-ли