осмелели

Речник на българския език

1. осмелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осмелели е производна форма на осмеля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осмелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осмелели е производна форма на осмеля се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).