осмели

Речник на българския език

1. осмели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

осмели е производна форма на осмеля се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. осмели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

осмели е производна форма на осмеля се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. осмели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

осмели е производна форма на осмеля се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. осмели — повелително наклонение, ед. ч.

осмели е производна форма на осмеля се (повелително наклонение, ед. ч.).

5. осмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осмели е производна форма на осмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. осмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осмели е производна форма на осмея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).