осмея

Речник на българския език

осмѐя преходен глагол от свършен вид (тип 160tt) редактиране

Значение

осмѐеш, мин. св. осмя̀х, мин. прич. осмя̀л, св.вж. осмивам.

Грешни изписвания (3)

  • осмеъ
  • усмеъ
  • усмея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ос-мея ос-ме-ем
2 лице ос-ме-еш ос-ме-е-те
3 лице ос-мее ос-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ос-мях ос-мях-ме
2 лице ос-мя ос-мях-те
3 лице ос-мя ос-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ос-ме-ех ос-ме-ех-ме
2 лице ос-ме-е-ше ос-ме-ех-те
3 лице ос-ме-е-ше ос-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осмял съм осмяла съм осмяло съм осмели сме
2 лице осмял си осмяла си осмяло си осмели сте
3 лице осмял е осмяла е осмяло е осмели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осмял бях осмяла бях осмяло бяхме осмели
2 лице беше осмял беше осмяла беше осмяло бяхте осмели
3 лице беше осмял беше осмяла беше осмяло бяха осмели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще осмея ще осмеем
2 лице ще осмееш ще осмеете
3 лице ще осмее ще осмеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осмял ще съм осмяла ще съм осмяло ще сме осмели
2 лице ще си осмял ще си осмяла ще си осмяло ще сте осмели
3 лице ще е осмял ще е осмяла ще е осмяло ще са осмели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да осмея щяхме да осмеем
2 лице щеше да осмееш щяхте да осмеете
3 лице щеше да осмее щяха да осмеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осмял щях да съм осмяла щях да съм осмяло щяхме да сме осмели
2 лице щеше да си осмял щеше да си осмяла щеше да си осмяло щяхте да сте осмели
3 лице щеше да е осмял щеше да е осмяла щеше да е осмяло щяха да са осмели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осмеел съм осмеела съм осмеело съм осмеели сме
2 лице осмеел си осмеела си осмеело си осмеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осмял съм осмяла съм осмяло съм осмели сме
2 лице осмял си осмяла си осмяло си осмели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осмял била съм осмяла било съм осмяло били сме осмели
2 лице бил си осмял била си осмяла било си осмяло били сте осмели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осмея щяла съм да осмея щяло съм да осмея щели сме да осмеем
2 лице щял си да осмееш щяла си да осмееш щяло си да осмееш щели сте да осмеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осмял щяла съм да съм осмяла щяло съм да съм осмяло щели сме да сме осмели
2 лице щял си да си осмял щяла си да си осмяла щяло си да си осмяло щели сте да сте осмели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осмял бих осмяла бих осмяло бихме осмели
2 лице би осмял би осмяла би осмяло бихте осмели
3 лице би осмял би осмяла би осмяло биха осмели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ос-мей ос-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ос-мян
непълен член ос-мя-ния
пълен член ос-мя-ни-ят
женски род ос-мя-на
членувано ос-мя-на-та
среден род ос-мя-но
членувано ос-мя-но-то
множествено число ос-ме-ни
членувано ос-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-мял
непълен член ос-ме-лия
пълен член ос-ме-ли-ят
женски род ос-мя-ла
членувано ос-мя-ла-та
среден род ос-мя-ло
членувано ос-мя-ло-то
множествено число ос-ме-ли
членувано ос-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-ме-ел
женски род ос-ме-е-ла
среден род ос-ме-е-ло
множествено число ос-ме-е-ли