бил осмелил

Речник на българския език

1. бил осмелил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил осмелил е производна форма на осмеля се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).