осмеляла

Речник на българския език

1. осмеляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмеляла е производна форма на осмеля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмеляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осмеляла е производна форма на осмеля се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).