оскъдица

Речник на българския език

оскъ̀дица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Недоимък, липса на изобилие. Живея в оскъдица.

Грешни изписвания (7)

  • оскъдеца
  • оскъдецъ
  • оскъдицъ
  • ускъдеца
  • ускъдецъ
  • ускъдица
  • ускъдицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-къ-ди-ца
членувано ос-къ-ди-ца-та
мн.ч. ос-къ-ди-ци
членувано ос-къ-ди-ци-те
звателна форма