недостиг

Речник на българския език

недо̀стиг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

м., само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини.

Грешни изписвания (4)

  • недостек
  • недостик
  • нидостек
  • нидостик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-дос-тиг
непълен член не-дос-ти-га
пълен член не-дос-ти-гът
мн.ч. не-дос-ти-зи
членувано не-дос-ти-зи-те
бройна форма не-дос-ти-га
звателна форма