безплодие

Речник на българския език

безпло̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на безплоден; безплодност.

Грешни изписвания (1)

  • бизплодие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-п-ло-дие
членувано без-п-ло-ди-е-то
мн.ч. без-п-ло-дия
членувано без-п-ло-ди-я-та