осветен

Речник на българския език

1. осветѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

осветѐна, осветѐно, мн. осветѐни, прил.
1. Който е огрят от светлина. Осветена улица.
2. Прен. Който е изяснен, обяснен, разтълкуван. Осветен проблем.

Грешни изписвания (3)

  • освитен
  • усветен
  • усвитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-ве-тен
непълен член ос-ве-те-ния
пълен член ос-ве-те-ни-ят
ж. р. ос-ве-те-на
членувано ос-ве-те-на-та
ср. р. ос-ве-те-но
членувано ос-ве-те-но-то
мн. ч. ос-ве-те-ни
членувано ос-ве-те-ни-те

2. осветен — мин. страд. прич. м. р.

осветен е производна форма на осветя (мин. страд. прич. м. р.).

3. осветен — мин. страд. прич. м. р.

осветен е производна форма на осветя (мин. страд. прич. м. р.).