оронвам

Речник на българския език

оро̀нвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оронвъм
  • уронвам
  • уронвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице орон-вам орон-ва-ме
2 лице орон-ваш орон-ва-те
3 лице орон-ва орон-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице орон-вах орон-вах-ме
2 лице орон-ва орон-вах-те
3 лице орон-ва орон-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице орон-вах орон-вах-ме
2 лице орон-ва-ше орон-вах-те
3 лице орон-ва-ше орон-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оронвал съм оронвала съм оронвало съм оронвали сме
2 лице оронвал си оронвала си оронвало си оронвали сте
3 лице оронвал е оронвала е оронвало е оронвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оронвал бях оронвала бях оронвало бяхме оронвали
2 лице беше оронвал беше оронвала беше оронвало бяхте оронвали
3 лице беше оронвал беше оронвала беше оронвало бяха оронвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оронвам ще оронваме
2 лице ще оронваш ще оронвате
3 лице ще оронва ще оронват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оронвал ще съм оронвала ще съм оронвало ще сме оронвали
2 лице ще си оронвал ще си оронвала ще си оронвало ще сте оронвали
3 лице ще е оронвал ще е оронвала ще е оронвало ще са оронвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оронвам щяхме да оронваме
2 лице щеше да оронваш щяхте да оронвате
3 лице щеше да оронва щяха да оронват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оронвал щях да съм оронвала щях да съм оронвало щяхме да сме оронвали
2 лице щеше да си оронвал щеше да си оронвала щеше да си оронвало щяхте да сте оронвали
3 лице щеше да е оронвал щеше да е оронвала щеше да е оронвало щяха да са оронвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оронвал съм оронвала съм оронвало съм оронвали сме
2 лице оронвал си оронвала си оронвало си оронвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оронвал съм оронвала съм оронвало съм оронвали сме
2 лице оронвал си оронвала си оронвало си оронвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оронвал била съм оронвала било съм оронвало били сме оронвали
2 лице бил си оронвал била си оронвала било си оронвало били сте оронвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оронвам щяла съм да оронвам щяло съм да оронвам щели сме да оронваме
2 лице щял си да оронваш щяла си да оронваш щяло си да оронваш щели сте да оронвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оронвал щяла съм да съм оронвала щяло съм да съм оронвало щели сме да сме оронвали
2 лице щял си да си оронвал щяла си да си оронвала щяло си да си оронвало щели сте да сте оронвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оронвал бих оронвала бих оронвало бихме оронвали
2 лице би оронвал би оронвала би оронвало бихте оронвали
3 лице би оронвал би оронвала би оронвало биха оронвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
орон-вай орон-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род орон-ван
непълен член орон-ва-ния
пълен член орон-ва-ни-ят
женски род орон-ва-на
членувано орон-ва-на-та
среден род орон-ва-но
членувано орон-ва-но-то
множествено число орон-ва-ни
членувано орон-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род орон-вал
непълен член орон-ва-лия
пълен член орон-ва-ли-ят
женски род орон-ва-ла
членувано орон-ва-ла-та
среден род орон-ва-ло
членувано орон-ва-ло-то
множествено число орон-ва-ли
членувано орон-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род орон-вал
женски род орон-ва-ла
среден род орон-ва-ло
множествено число орон-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род орон-ващ
непълен член орон-ва-щия
пълен член орон-ва-щи-ят
женски род орон-ва-ща
членувано орон-ва-ща-та
среден род орон-ва-що
членувано орон-ва-що-то
множествено число орон-ва-щи
членувано орон-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

орон-вай-ки