оронваха

Речник на българския език

1. оронваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оронваха е производна форма на оронвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оронваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оронваха е производна форма на оронвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).