оронвах

Речник на българския език

1. оронвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

оронвах е производна форма на оронвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. оронвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

оронвах е производна форма на оронвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).