оронвало е

Речник на българския език

1. оронвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оронвало е е производна форма на оронвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оронвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оронвало е е производна форма на оронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оронвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оронвало е е производна форма на оронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).