опълчѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. опълчѐния, ср.
1. ист. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 –
78. .
2. Остар. Съвкупността от войници опълченци.
1. ист. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 –
78. .
2. Остар. Съвкупността от войници опълченци.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- опалчение
- упалчение
- упълчение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опъл-че-ние | |
|---|---|---|
| членувано | опъл-че-ни-е-то | |
| мн.ч. | опъл-че-ния | |
| членувано | опъл-че-ни-я-та |