оправя

Речник на българския език

1. опра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

опра̀виш, мин. св. опра̀вих, мин. прич. опра̀вил, св.вж. оправям.

Грешни изписвания (3)

  • оправъ
  • управъ
  • управя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-ра-вя оп-ра-вим
2 лице оп-ра-виш оп-ра-ви-те
3 лице оп-ра-ви оп-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-ра-вих оп-ра-вих-ме
2 лице оп-ра-ви оп-ра-вих-те
3 лице оп-ра-ви оп-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-ра-вех оп-ра-вех-ме
2 лице оп-ра-ве-ше оп-ра-вех-те
3 лице оп-ра-ве-ше оп-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправил съм оправила съм оправило съм оправили сме
2 лице оправил си оправила си оправило си оправили сте
3 лице оправил е оправила е оправило е оправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оправил бях оправила бях оправило бяхме оправили
2 лице беше оправил беше оправила беше оправило бяхте оправили
3 лице беше оправил беше оправила беше оправило бяха оправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оправя ще оправим
2 лице ще оправиш ще оправите
3 лице ще оправи ще оправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оправил ще съм оправила ще съм оправило ще сме оправили
2 лице ще си оправил ще си оправила ще си оправило ще сте оправили
3 лице ще е оправил ще е оправила ще е оправило ще са оправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оправя щяхме да оправим
2 лице щеше да оправиш щяхте да оправите
3 лице щеше да оправи щяха да оправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оправил щях да съм оправила щях да съм оправило щяхме да сме оправили
2 лице щеше да си оправил щеше да си оправила щеше да си оправило щяхте да сте оправили
3 лице щеше да е оправил щеше да е оправила щеше да е оправило щяха да са оправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправел съм оправела съм оправело съм оправели сме
2 лице оправел си оправела си оправело си оправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оправил съм оправила съм оправило съм оправили сме
2 лице оправил си оправила си оправило си оправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оправил била съм оправила било съм оправило били сме оправили
2 лице бил си оправил била си оправила било си оправило били сте оправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оправя щяла съм да оправя щяло съм да оправя щели сме да оправим
2 лице щял си да оправиш щяла си да оправиш щяло си да оправиш щели сте да оправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оправил щяла съм да съм оправила щяло съм да съм оправило щели сме да сме оправили
2 лице щял си да си оправил щяла си да си оправила щяло си да си оправило щели сте да сте оправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оправил бих оправила бих оправило бихме оправили
2 лице би оправил би оправила би оправило бихте оправили
3 лице би оправил би оправила би оправило биха оправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-ра-ви оп-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-ра-вен
непълен член оп-ра-ве-ния
пълен член оп-ра-ве-ни-ят
женски род оп-ра-ве-на
членувано оп-ра-ве-на-та
среден род оп-ра-ве-но
членувано оп-ра-ве-но-то
множествено число оп-ра-ве-ни
членувано оп-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ра-вил
непълен член оп-ра-ви-лия
пълен член оп-ра-ви-ли-ят
женски род оп-ра-ви-ла
членувано оп-ра-ви-ла-та
среден род оп-ра-ви-ло
членувано оп-ра-ви-ло-то
множествено число оп-ра-ви-ли
членувано оп-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ра-вел
женски род оп-ра-ве-ла
среден род оп-ра-ве-ло
множествено число оп-ра-ве-ли

2. оправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оправя е производна форма на оправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. оправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оправя е производна форма на оправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. оправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оправя е производна форма на оправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).