оправил

Речник на българския език

1. оправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправил е производна форма на оправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оправил — мин. деят. св. прич. м. р.

оправил е производна форма на оправя (мин. деят. св. прич. м. р.).