оправел

Речник на българския език

1. оправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оправел е производна форма на оправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оправел е производна форма на оправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).