оправила

Речник на българския език

1. оправила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оправила е производна форма на оправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оправила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оправила е производна форма на оправя (мин. деят. св. прич. ж. р.).