опра

Речник на българския език

1. опра̀ преходен глагол от свършен вид (тип 150tt) редактиране

Значение

опрѐш, мин. св. опря̀х, мин. прич. опря̀л, св.вж. [[опирам 2_ .

Грешни изписвания (3)

  • опръ
  • упра
  • упръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-ра оп-рем
2 лице оп-реш оп-ре-те
3 лице оп-ре оп-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-рях оп-рях-ме
2 лице оп-ря оп-рях-те
3 лице оп-ря оп-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-рях оп-рях-ме
2 лице оп-ре-ше оп-рях-те
3 лице оп-ре-ше оп-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опрял съм опряла съм опряло съм опрели сме
2 лице опрял си опряла си опряло си опрели сте
3 лице опрял е опряла е опряло е опрели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опрял бях опряла бях опряло бяхме опрели
2 лице беше опрял беше опряла беше опряло бяхте опрели
3 лице беше опрял беше опряла беше опряло бяха опрели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опра ще опрем
2 лице ще опреш ще опрете
3 лице ще опре ще опрат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опрял ще съм опряла ще съм опряло ще сме опрели
2 лице ще си опрял ще си опряла ще си опряло ще сте опрели
3 лице ще е опрял ще е опряла ще е опряло ще са опрели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опра щяхме да опрем
2 лице щеше да опреш щяхте да опрете
3 лице щеше да опре щяха да опрат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опрял щях да съм опряла щях да съм опряло щяхме да сме опрели
2 лице щеше да си опрял щеше да си опряла щеше да си опряло щяхте да сте опрели
3 лице щеше да е опрял щеше да е опряла щеше да е опряло щяха да са опрели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опрял съм опряла съм опряло съм опрели сме
2 лице опрял си опряла си опряло си опрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опрял съм опряла съм опряло съм опрели сме
2 лице опрял си опряла си опряло си опрели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опрял била съм опряла било съм опряло били сме опрели
2 лице бил си опрял била си опряла било си опряло били сте опрели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опра щяла съм да опра щяло съм да опра щели сме да опрем
2 лице щял си да опреш щяла си да опреш щяло си да опреш щели сте да опрете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опрял щяла съм да съм опряла щяло съм да съм опряло щели сме да сме опрели
2 лице щял си да си опрял щяла си да си опряла щяло си да си опряло щели сте да сте опрели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опрял бих опряла бих опряло бихме опрели
2 лице би опрял би опряла би опряло бихте опрели
3 лице би опрял би опряла би опряло биха опрели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-ри оп-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-рян
непълен член оп-ря-ния
пълен член оп-ря-ни-ят
женски род оп-ря-на
членувано оп-ря-на-та
среден род оп-ря-но
членувано оп-ря-но-то
множествено число оп-ре-ни
членувано оп-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рял
непълен член оп-ре-лия
пълен член оп-ре-ли-ят
женски род оп-ря-ла
членувано оп-ря-ла-та
среден род оп-ря-ло
членувано оп-ря-ло-то
множествено число оп-ре-ли
членувано оп-ре-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-рял
женски род оп-ря-ла
среден род оп-ря-ло
множествено число оп-ре-ли

2. опра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опра е производна форма на опера (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опра е производна форма на опера (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).