опрял

Речник на българския език

1. опрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опрял е производна форма на опра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опрял е производна форма на опра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опрял — мин. деят. св. прич. м. р.

опрял е производна форма на опра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

опрял е производна форма на опра (мин. деят. несв. прич. м. р.).