опряла

Речник на българския език

1. опряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опряла е производна форма на опра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опряла е производна форма на опра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

опряла е производна форма на опра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опряла е производна форма на опра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).