олицетворѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. олицетворѐния, ср.
1. Олицетворяване.
2. Спец. Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. В творбата си поетът използва олицетворения.
3. Въплътяване на идея в образа на живо същество. Дяволът е олицетворение на злото.
1. Олицетворяване.
2. Спец. Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. В творбата си поетът използва олицетворения.
3. Въплътяване на идея в образа на живо същество. Дяволът е олицетворение на злото.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- олецетворение
- олецетвурение
- олецитворение
- олецитвурение
- олицетвурение
- олицитворение
- олицитвурение
- улецетворение
- улецетвурение
- улецитворение
- улецитвурение
- улицетворение
- улицетвурение
- улицитворение
- улицитвурение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оли-цет-во-ре-ние | |
|---|---|---|
| членувано | оли-цет-во-ре-ни-е-то | |
| мн.ч. | оли-цет-во-ре-ния | |
| членувано | оли-цет-во-ре-ни-я-та |