въплъщение

Речник на българския език

въплъщѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата.

Грешни изписвания (7)

  • ваплаштение
  • ваплащение
  • ваплъштение
  • ваплъщение
  • въплаштение
  • въплащение
  • въплъштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въп-лъ-ще-ние
членувано въп-лъ-ще-ни-е-то
мн.ч. въп-лъ-ще-ния
членувано въп-лъ-ще-ни-я-та