1.
одухотворѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
одухотворѐна, одухотворѐно, мн. одухотворѐни, прил. Който е проникнат от възвишени чувства и е с извисен дух или изразява такива чувства. Одухотворено лице.
същ. одухотворѐност, одухотвореността̀, ж.
същ. одухотворѐност, одухотвореността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- одохотворен
- одохотвурен
- одохутворен
- одохутвурен
- одухотвурен
- одухутворен
- одухутвурен
- удохотворен
- удохотвурен
- удохутворен
- удохутвурен
- удухотворен
- удухотвурен
- удухутворен
- удухутвурен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оду-хот-во-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | оду-хот-во-ре-ния | ||
| пълен член | оду-хот-во-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | оду-хот-во-ре-на | ||
| членувано | оду-хот-во-ре-на-та | ||
| ср. р. | оду-хот-во-ре-но | ||
| членувано | оду-хот-во-ре-но-то | ||
| мн. ч. | оду-хот-во-ре-ни | ||
| членувано | оду-хот-во-ре-ни-те | ||
2. одухотворен — мин. страд. прич. м. р.
одухотворен е производна форма на одухотворя (мин. страд. прич. м. р.).