обрив

Речник на българския език

о̀брив — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀бриви, (два) о̀брива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • обрев
  • обреф
  • обриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-рив
непълен член об-ри-ва
пълен член об-ри-вът
мн.ч. об-ри-ви
членувано об-ри-ви-те
бройна форма об-ри-ва
звателна форма —

Връзки