обрива

Речник на българския език

1. обрива — ед. ч. непълен член

обрива е производна форма на обрив (ед. ч. непълен член).

2. обрива — бройна форма

обрива е производна форма на обрив (бройна форма).

3. обрива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обрива е производна форма на обривам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обрива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обрива е производна форма на обривам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. обрива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обрива е производна форма на обривам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).