изприщване

Речник на българския език

изпрѝщване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изприщвъне
  • исприщване
  • исприщвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-рищ-ва-не
членувано из-п-рищ-ва-не-то
мн.ч. из-п-рищ-ва-ния
членувано из-п-рищ-ва-ни-я-та