образователен

Речник на българския език

образова̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

образова̀телна, образова̀телно, мн. образова̀телни, прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телевизионна програма.
Образователен ценз. — Необходима степен на образование за заемане на някаква длъжност.

Грешни изписвания (31)

  • образователин
  • образоватилен
  • образоватилин
  • образувателен
  • образувателин
  • образуватилен
  • образуватилин
  • обръзователен
  • обръзователин
  • обръзоватилен
  • обръзоватилин
  • обръзувателен
  • обръзувателин
  • обръзуватилен
  • обръзуватилин
  • убразователен
  • убразователин
  • убразоватилен
  • убразоватилин
  • убразувателен
  • убразувателин
  • убразуватилен
  • убразуватилин
  • убръзователен
  • убръзователин
  • убръзоватилен
  • убръзоватилин
  • убръзувателен
  • убръзувателин
  • убръзуватилен
  • убръзуватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ра-зо-ва-те-лен
непълен член об-ра-зо-ва-тел-ния
пълен член об-ра-зо-ва-тел-ни-ят
ж. р. об-ра-зо-ва-тел-на
членувано об-ра-зо-ва-тел-на-та
ср. р. об-ра-зо-ва-тел-но
членувано об-ра-зо-ва-тел-но-то
мн. ч. об-ра-зо-ва-тел-ни
членувано об-ра-зо-ва-тел-ни-те