просветѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
просветителят, просветителя, мн. просветители, м. Човек, който просвещава.
прил. просветителен, просветителна, просветително, мн. просветителни.
прил. просветителски, просветителска, просветителско, мн. просветителски.
прил. просветителен, просветителна, просветително, мн. просветителни.
прил. просветителски, просветителска, просветителско, мн. просветителски.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- просветителин
- просветитилен
- просветитилин
- просвитителен
- просвитителин
- просвититилен
- просвититилин
- прусветителен
- прусветителин
- прусветитилен
- прусветитилин
- прусвитителен
- прусвитителин
- прусвититилен
- прусвититилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | прос-ве-ти-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | прос-ве-ти-тел-ния | ||
| пълен член | прос-ве-ти-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | прос-ве-ти-тел-на | ||
| членувано | прос-ве-ти-тел-на-та | ||
| ср. р. | прос-ве-ти-тел-но | ||
| членувано | прос-ве-ти-тел-но-то | ||
| мн. ч. | прос-ве-ти-тел-ни | ||
| членувано | прос-ве-ти-тел-ни-те | ||