неразделен

Речник на българския език

1. нераздѐлен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нераздѐлна, нераздѐлно, мн. нераздѐлни, прил. Който не може да се раздели от някого, често е с него. Неразделни приятели.

Грешни изписвания (7)

  • неразделин
  • неръзделен
  • неръзделин
  • ниразделен
  • ниразделин
  • ниръзделен
  • ниръзделин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-раз-де-лен
непълен член не-раз-де-ле-ния
пълен член не-раз-де-ле-ни-ят
ж. р. не-раз-де-ле-на
членувано не-раз-де-ле-на-та
ср. р. не-раз-де-ле-но
членувано не-раз-де-ле-но-то
мн. ч. не-раз-де-ле-ни
членувано не-раз-де-ле-ни-те

2. нераздѐлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нераздѐлна, нераздѐлно, мн. нераздѐлни, прил. Който не може да се раздели от някого, често е с него. Неразделни приятели.

Грешни изписвания (7)

  • неразделин
  • неръзделен
  • неръзделин
  • ниразделен
  • ниразделин
  • ниръзделен
  • ниръзделин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-раз-де-лен
непълен член не-раз-дел-ния
пълен член не-раз-дел-ни-ят
ж. р. не-раз-дел-на
членувано не-раз-дел-на-та
ср. р. не-раз-дел-но
членувано не-раз-дел-но-то
мн. ч. не-раз-дел-ни
членувано не-раз-дел-ни-те