неразлъ̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неразлъ̀чна, неразлъ̀чно, мн. неразлъ̀чни, прил. Който никога не се отделя от друг; неразделен. Неразлъчно стадо.
същ. неразлъ̀чност, неразлъчността̀, ж.
същ. неразлъ̀чност, неразлъчността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- неразлъчин
- неръзлъчен
- неръзлъчин
- ниразлъчен
- ниразлъчин
- ниръзлъчен
- ниръзлъчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-раз-лъ-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-раз-лъч-ния | ||
| пълен член | не-раз-лъч-ни-ят | ||
| ж. р. | не-раз-лъч-на | ||
| членувано | не-раз-лъч-на-та | ||
| ср. р. | не-раз-лъч-но | ||
| членувано | не-раз-лъч-но-то | ||
| мн. ч. | не-раз-лъч-ни | ||
| членувано | не-раз-лъч-ни-те | ||