ненаучен

Речник на българския език

1. ненау̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ненаучин
  • ненъучен
  • ненъучин
  • нинаучен
  • нинаучин
  • нинъучен
  • нинъучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-у-чен
непълен член не-на-у-че-ния
пълен член не-на-у-че-ни-ят
ж. р. не-на-у-че-на
членувано не-на-у-че-на-та
ср. р. не-на-у-че-но
членувано не-на-у-че-но-то
мн. ч. не-на-у-че-ни
членувано не-на-у-че-ни-те

2. ненау̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ненаучин
  • ненъучен
  • ненъучин
  • нинаучен
  • нинаучин
  • нинъучен
  • нинъучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-у-чен
непълен член не-на-уч-ния
пълен член не-на-уч-ни-ят
ж. р. не-на-уч-на
членувано не-на-уч-на-та
ср. р. не-на-уч-но
членувано не-на-уч-но-то
мн. ч. не-на-уч-ни
членувано не-на-уч-ни-те