неграмотен

Речник на българския език

неграмо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неграмо̀тна, неграмо̀тно, мн. неграмо̀тни, прил.
1. Който не умее да чете и пише, малограмотен. Прабаба му е била неграмотна жена.
2. Който не притежава достатъчно знания. Неграмотен лекар.
3. Който съдържа езикови грешки. Неграмотно изказване.
4. Прен. Разг. Слаб в някоя област или дейност. Неграмотен в краката.
същ. неграмо̀тност, неграмотността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неграмотин
  • негръмотен
  • негръмотин
  • ниграмотен
  • ниграмотин
  • нигръмотен
  • нигръмотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нег-ра-мо-тен
непълен член нег-ра-мот-ния
пълен член нег-ра-мот-ни-ят
ж. р. нег-ра-мот-на
членувано нег-ра-мот-на-та
ср. р. нег-ра-мот-но
членувано нег-ра-мот-но-то
мн. ч. нег-ра-мот-ни
членувано нег-ра-мот-ни-те