безграмотен

Речник на българския език

безгра̀мотен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безграмотин
  • безграмутен
  • безграмутин
  • бизграмотен
  • бизграмотин
  • бизграмутен
  • бизграмутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-г-ра-мо-тен
непълен член без-г-ра-мот-ния
пълен член без-г-ра-мот-ни-ят
ж. р. без-г-ра-мот-на
членувано без-г-ра-мот-на-та
ср. р. без-г-ра-мот-но
членувано без-г-ра-мот-но-то
мн. ч. без-г-ра-мот-ни
членувано без-г-ра-мот-ни-те